НЕЖЕН КОКТЕЙЛ

С връхчетата на рисуващи пръсти,

бродираш ме с хиляди волта топлина.

Вплитам се. В очите ти. И се разлиствам.

До обич. Докато надничам. В петънца. :)

А по кожата ми - семенца. Потръпваш.

И покълваш. На захарни зрънца.

В душата ми до бяло се стопяваш.

Сякаш си памук. На влакънца.

Нежен коктейл си. Стаен. В мен.

От ягоди, череши. С карамел.

Преобладаващо наситено-червен.

Нюанс на най-топлия ми акварел.

Пулсираш в ситните капчици тлен.

Мили мой, коктейл забранен...

 

Източник на стимката: Интернет

МАЛКА НОЩНА ПРИКАЗКА

Будна е Луната. На капки се стича.
През стъклото ми наднича и срича
стиховете, които най-много обича.
Нощната си приказка ще й разкажа.
Ще й нарисувам с въздишки пейзажа.
 
Имало едно време педя-градче.
Калдъръмено биело малкото му сърце.
Зазидано зад портите на мистичността,
криело в себе си тайните на вечността.
Живяла там неземно красива жена.
Пламенно обичала и обичана била.
Ала затворили момичето във крепостта,
за да пристане тя на безпощадния ага.
Потресен, вятърът по листите потрепва.
Легендата, и днес, на глас нашепва
как беят искал да я подчини със зло.
Намазал тялото й с дюлево масло.
Поканил, все знатни, на пищен обед
и наредил на клетницата с табиет,
тавата със сладкишите да поднесе.
Не трепнало миловидното й лице.
Издигнала тавата и с един замах,
изпратила злодея при Аллах.
Покрили с катран крехкото й тяло.
На кладата мълчаливо то изтляло.
Малко преди докрай да изгори,
от невинните й момински очи
бликнали от чист кристал сълзи.
И днес топлата й нежност ръми.
Любовта й свята в изворче вали.
 
Разкажи му, ти моя кротка Луна,
приказката, с която ще заспя
и в топлите завивки на съня
ще пия жива вода от нощта,
в която щастие от изворче валя. 

 

Източник на снимката: Интернет

26.10.2012 г., гр. Хисаря

ЗАВЪРЗАНИ ВЕТРОВЕ

"На любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустошения… "
 Иван Вазов

Недей да ги развързваш ветровете,
затръшнати зад сто врати във мен.
Заключих ги, защото много ме болеше,
след всяка буря да съм град опустошен.

Ти познаваш мойта непорочност,
невинното и най-щастливото дете,
което танцуваше свойта безпосочност.
Там...На брега на любопитното море.

Незнайни вихри от тебе ме отнеха
и ми оставиха, не една, студена следа.
За това навлякох доспехи, вместо дрехи.
Не ми отиват, но ме скриват. От света.

Сега съм по-различна. Сега съм жена,
Побрала съм в шепа стихове любовта,
която се взривяваше до нежност в нощта
и стихваше едва, когато овъгли се листа.

Недей да ги развързваш ветровете,
затръшнати зад сто врати във мен.
Навярно така са решили боговете -
да те живея стихийно, от ляво стаен.


26.09.2012 г.

Художник: Александрина Караджова - Acrista www.acrista.com

НА МОЕТО МАЛКО МОМЧЕ

С пръстче рисува Света в колелце.
Кръговратът чертае със детско сърце.
Страхува се, че някога ще остарея.
Не знае, че млада във него живея.

Любопитно наднича в прозорчета с тайни.
Проблясват в очите му въпроси безкрайни.
Моля се да си остане завинаги незнаещ,
и търсещ, и намиращ и отново мечтаещ.

Бързаш да пораснеш, мое малко момче,
ала запази си невидими частички "дете".
Душата си недей да стискаш във юмрука.
Паднеш ли, знай, това е някаква поука.


Обичам те!
Мама

Източник на  снимката: Интернет.