петък, 25 октомври 2013 г.

ДЖОБЧЕ С ХУБАВО ВРЕМЕ



 Тази дръзка, дръзка есен!
Разопакова лятото, морето
и с тънички ноти на песен
разплака два облака в небето.
А моят облак е щастлив.
И обича. На накакъв есенен език.
В гърдите му вихър закачлив,
като полудял от любов лирик,
препълва го със слънчево време.
А едно хвърчило, в настроение,
от циганското лято ще си вземе.
Прогнозата няма никакво значение,
щом в лявото му джобче е хубаво време. 

Източник на снимката: интернет




сряда, 7 август 2013 г.

ПРОЕКЦИЯ НА ДВЕ СЛЕДИ



Това лято има повече лъчи.
И синьото му е повече от синьо.
По-нежно e от нежност дори.

Морето му е влюбено. Мълчи.
Прегръща скалите, с ръце от вълни,
и гали на брега две следи.

Като буквички са се нанизали
стъпките на принц и на русалка.
Пясъчна приказка са му написали.

За това как той милвал я с очи
и дъх вплитал във вятърните й коси,
докато залезът по хълма се стопи.

После заедно рисували са тъмнината.
С един фенер, зарадвал небесата.
Усмихнал даже ъгълчето на Луната.

Русалката превърнала се във жена.
От магия древна. Стара, колкото света.
И от целувките на принца по брега.

А стъпките… Продължили са нататък.
И в стих живее техният отпечатък.

Завий се с него, мили мой принце.
И сънувай. В хиляди нюанси слънце.

Източник на снимката: интернет.


вторник, 16 юли 2013 г.

***



Под клепачите ми те пише,
а буквите са някак натежали
от сивото във лятното небе
и от думи дълго премълчани.

Как ми се иска да отворя очи
и по устните ти тихичко да сбъдна
една фраза, която вляво мълчи,
защото мисли се за безразсъдна.

С пръсти ще я нарисувам
в цвят на най-красивото незримо
и в гърдите ти ще се римувам
с едничкото на този свят значимо.

Източник на снимката: интернет.



четвъртък, 27 юни 2013 г.

ДЪЖД ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Юни припка със котешки стъпки
по покривите на заспиващия град.
Драска по кожата, някак на тръпки,
и щипва нослето с мирис на хлад.

С дъх пише по стъклото ми стих.
Подрежда думите му сърцевидно.
Рисува с пръсти най-нежния щрих
и в тебе го сгушва детски, невинно.

А с утрото Юни пак ще се усмихва,
сънувал теб, и мен, и топлината...
С лъчи ще гали, блажено ще примигва
и стоплена ще мърка даже тишината.


Art by: Lauri Blank

вторник, 18 юни 2013 г.

В СТРАНАТА НА ПЕПЕРУДИТЕ


 





"Истинската красота е в трансформацията, в смелостта да се промениш."
Мери Алис Монро


Има на света страна, в която
по тревите й шепне сбъднато лято. 
Без думи или пък предвзети маниери.
Намира се отвъд всичките ни бариери.
Там няма перли, диаманти, изумруди.
Напудрени са само малките й пеперуди.
Поръсени с прашец от свобода и лекота,
пърхат с волността на малките крила.
Прегръщат миговете си на някоя сламка
и никой не може да ги улови във рамка.
В страната на пеперудите времето спира.
От целувките им жужи, сякаш електризира.
Във въздуха тръпне песен мълчалива.
Песен за любов, дръзнала да е щастлива.

16.06.2013 г.



 Някои интересни факти за пеперудите, които намерих в интернет:


* Пеперудата е символ на любовта, щастието и благополучието. Ако подържите пеперуда в ръка, а после я пуснете да полети на свобода – към небето, ще се изпълни най-съкровеното ви желание.

* В старогръцките митове често пеперудите са символ на любовта, а в старогръцки език думата “психе” се употребява и за пеперуда, и за душа.

* В Япония се смята, че ако видиш в дома си пеперуда, това ще ти донесе щастие, защото тя символизира всичко най-хубаво в живота. По тази причина в Страната на изгряващото слънце тържествените шествия и празниците се откриват с ритуален Танц на пеперудите, изразяващ радостта от живота.

* Будистите се отнасят с най-дълбоко уважение към пеперудите, Известно е, че Буда се е обърнал в проповедта си към пеперуда.

* При християните понякога пеперудата се появява на ръката на Младенеца Христос и символизира възкръсването на душата.

* Народите на Югоизточна Азия боготворят пеперудите, защото се смята, че ако пеперуда долети у дома, тя ще донесе щастие, защото символизира всичко най-хубаво в живота.

* Елфите, достигнали до нас от скандинавската митология, изглеждат като малки красиви човеченца с криле на пеперуди.

* При древните ацтеки пеперудата е била един от атрибутите на бога на растителността, пролетта и любовта, на Принца на цветята Шочипили.

  
Снимки: личен архив.

 




вторник, 4 юни 2013 г.

ГРИМИРАНА




"Може би женствеността е рядка искра, която пламва само при досег с истинска мъжественост...!"

"Пътуване към себе си" Блага Димитрова


Обичам да те творя с една мастилница,
която е стаена кротко вляво. 
Прилича ми на крехка стъкленица,
пълна със вълшебства във лилаво
По форма е кристално сърчице.
Писецът й те пише тънко, много тънко.
С връхчето на пухкаво перце.
А аз съм малка точица от многоточие,
която се търкулва в редове
и гримира тишината с красноречие.
Имам си червило от целувки,
полепнали по ъгълчето на една усмивка.
По бузите ми руж от твоите милувки,
които с огънче рисуват ме щастливка.
По миглите ми има малка тайна,
препълнила ме с' стих и със значение. 
Виж ме колко съм сияйна!
Изваяна от пръсти. Твоето творение.

Art by: Joanne Young





вторник, 14 май 2013 г.

СЪЛЗИТЕ НА ВЕНЕРА


Там, на върха,
където притихва на глътки дъха,
където вдишваш с цялата душа
ухание от пари кротка тишина... 
Там, където чуваш само шума
на забързаните ручеи в кръвта.
Там, на върха,
където ромоли ехото и смеха
на щастливите птичи ята,
където вятър с пръстите си гали
и по бузите кръгове огнени пали,
където боговете сигурно са полудели
и рисуват дъги в разпилени къдели.
Там, в царството на тревите,
алени греят на Венера сълзите.
Две пламъчета привели са главици.
Целуват се, скрити в червени къдрици.
Любовта си, навярно, шептят,
а стрелките в тревите дори не трептят.
Маковете малки в нежност се обричат
след лятото отново пак да се обичат.

10.05.2011 г.

Една легенда разказва как са се появили маковете. Наричат ги "сълзите на Венера". Историята започва, когато Венера загубва любимия си Адонис. Тя плакала безутешно, като проливала реки от сълзи. Където паднели те, там разцъфтявали макове. Затова и досега венчелистчетата им се оронват лесно, като сълзи...Красиви сълзи!!!

Източник на снимките: личен архив

четвъртък, 25 април 2013 г.

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА РАЗСТОЯНИЕТО



От другата страна на разстоянието
е нежна пролет. 
Въздухът й тръпне от пера на птици
и от шепоти на полет.
Времето стаява дъх и не лети по навик.
Или пък по разписание.
Чашата ти я препълвам със небе, с кафе
и с мен, от разстояние.
Ухае на прашинки дъжд и на дъги,
сбъднали се многоцветно.
Изгревът прегаря от любов и се стопява 
между миглите кокетно...
Слагам себе си във малкото ти джобче. 
Точно в ляво. 
Разлиствам се и после бавно разцъфтявам.
Твоето цвете съм, лилаво.
Знаеш ли, аз цялата съм вече пролет,
която искам да ти дам. 
Скъсай го билета ми за връщане.
Аз искам да съм там...


Източник на снимката: интернет.

понеделник, 22 април 2013 г.

НАДОЛУ С ГЛАВАТА


И аз, като всяко игриво дете,
обръщах Света си надолу с главата.
Смееше се необятно в краката,
приземеното в синьо, волно небе.

После така се завъртя Земята,
че на Животът му се зави свят.
Трябваше и Него да го съживят
и здраво да си стъпи на краката.

Тогава ти дойде и прерисува,
като художник, мислите ми цветни.
Сега цялата Вселена е в багри летни
и танцува, и лудува, и римува...

И само как те целува...

 
Източник на снимката: интернет

вторник, 15 януари 2013 г.

ДОЖИВОТНА ПРИСЪДА



Осъди ме до сетния дъх на любов.
(Дъхът ми без нея нищо не значи.)
Опитомявам го дивото в нейния зов,
а тя е по-буйна от волни ездачи.

Не мога да я сбъдвам нестихийна.
Сърцето в юмруче я свива и скрива,

но после обезумява и сякаш е лава,
сякаш южен вятър кръвта й разравя.

Различна от себе си не мога да бъда
и няма да пледирам за невинност.
Осъди ме... С доживотната си присъда.
Аз в дланите твои съм шепа взаимност.


 
Art by: Alessandra Sagredo