ОБИЧ

Обичаш ми се, толкова ми се обичаш…

До болка, и до лудост, и до гняв.

До лудия пожар на мойта кръв.

До гънките на всяка крива от сърцето,

чертаеща звезди, щурчета и небе,

скали, които крият в себе си море

и рачета, цапуркащи в страни

на някакво си тяхно чудо.

Обичаш ми се, толкова ми се обичаш…

До миг,  превърнал се във вечност.

До един фенер във нощното небе,

възкачил се за целувка със звездите.

До танц, до някаква червена рокля,

преплела буклите си в теб

и в стъпчиците ситни на една

птичка, влюбена във свобода.

Обичаш ми се, толкова ми се обичаш…

Източник на снимката: https://images.wallpaperscraft.ru/image/para_siluety_obiatiia_130614_1024x600.jpg

ПУХКАВО-СЛАДКО

В пръстите ми -

кифличка със мармалад.

Полепват по небцето

думите с канелен аромат.

В гърдите ми -

две макови зрънца.

Рисуват многоточия в стиха

с мънички памучни влъкънца.

По устните ми -

малиново сладко и сладост,

онемяла от чувството към теб

и рошавите пухчета на радост.

Източник на снимката: интернет

ЛЮБОВТА (e) ВЪЗМОЖНА

Твърде често търсим

малкото в многото, 

вместо да откриваме
и да се наслаждаваме
на многото в малкото.

Източник на снимката: www.biskvitka.net

ДНЕС

Днес няма да ти изпращам

думи назаем от чужди животи.

"Днес" ми е даден назаем.

Ще го запомня с мастилени ноти.

"Днес" започна толкова щедър!

Един слънчев лъч на закуска

кафето ми подслади и го разбърка.

Намигна в чашата и запрепуска

по пердетата да си рисува зайче.

После се превърна във конфети - 

светлинки от щастие на кравайче.

Прилича ми на теб и ме подсети

за всичките твои малки светулки,

които във сърцето ми танцуват

нашето любимо танго за цигулки. 

****

Птиците спазват дистанция
като вид гаранция,
че няма да изгубят небесата
и вятъра си във крилата.

Източник на снимката: интернет

БУРЯ

Докато отпивахме със тебе, мили,
чашка въздух с липов аромат,
подправена с лъжичка птички
и парченце лятна благодат,
на пейката до нас приседна 
онази грозна, рошава жена.
Загледа се във пръстите ни слети
и под смръщените нейни вежди,
 много тихо заваля.
Ядоса се наум, за туй че с теб
шептим си с нежност думи,
които чувала е тука и преди.
Чела е за тях и плакала със дни,
че на нея няма кой да й шепти.
Развихри се и взе да шие
ризата небесна със конци
от някаква светкавична коприна,
открадната от лунната градина.
Припомняше си как и тя била е
топъл бриз, приседнал на една
усмихната и слънчева вълна.
И за да замъгли
гръмотевичните си очи
захвърли прах по двама ни.
Един чинар прегърна я горката.
За да не пищи, ръцете му отхапа,
защото ние с теб не бяхме двама,
а цялото на двайсет и един грама.
После преосмисли и ни се зарадва,
в прегръдката ни се прокрадна
и слуша дълго как сърцата
в синхрон танцуват под стрехата,
а римите на тънкия й дъжд
преливат във жена и мъж.
История никаква, а толкоз сладка,
че чакам пак да завали във парка.

Източник на снимката: интернет

***

"Искам да те нарисувам,
не с молив,
не със четка.
С устни ще те нарисувам.

С благодарните си устни
ще те нарисувам
С десет пръстчета възторг
ще те нарисувам."

С устни ме рисувай,

а аз ще бъда тиха. 

Много тиха.

Послушно ще подавам

пръст, носле, ръка.

После тайничко ще ти шептя

колко нежно-нежна е нощта.

Как примигва след това

от обичане деня,

облякъл роклята си от светулки,

затанцувал с разни завъртулки

и изписал по небето си дъга -

разцъфнала след облаци вода.

Как щастливо влюбени крила

си припомнят лудостта

и разпиляват прахчета дъга,

докато полепнат по света.

Когато ме обичаш е така...

Когато те обичам съм цветя.

Източник на снимката: интернет.