ОБИЧ

Обичаш ми се, толкова ми се обичаш…

До болка, и до лудост, и до гняв.

До лудия пожар на мойта кръв.

До гънките на всяка крива от сърцето,

чертаеща звезди, щурчета и небе,

скали, които крият в себе си море

и рачета, цапуркащи в страни

на някакво си тяхно чудо.

Обичаш ми се, толкова ми се обичаш…

До миг,  превърнал се във вечност.

До един фенер във нощното небе,

възкачил се за целувка със звездите.

До танц, до някаква червена рокля,

преплела буклите си в теб

и в стъпчиците ситни на една

птичка, влюбена във свобода.

Обичаш ми се, толкова ми се обичаш…

Източник на снимката: https://images.wallpaperscraft.ru/image/para_siluety_obiatiia_130614_1024x600.jpg