ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА РАЗСТОЯНИЕТО

От другата страна на разстоянието

е нежна пролет. 
Въздухът й тръпне от пера на птици
и от шепоти на полет.
Времето стаява дъх и не лети по навик.
Или пък по разписание.
Чашата ти я препълвам със небе, с кафе
и с мен, от разстояние.
Ухае на прашинки дъжд и на дъги,
сбъднали се многоцветно.
Изгревът прегаря от любов и се стопява 
между миглите кокетно...
Слагам себе си във малкото ти джобче. 
Точно в ляво. 
Разлиствам се и после бавно разцъфтявам.
Твоето цвете съм, лилаво.
Знаеш ли, аз цялата съм вече пролет,

която искам да ти дам. 
Скъсай го билета ми за връщане.
Аз искам да съм там...

Източник на снимката: интернет.

НАДОЛУ С ГЛАВАТА

И аз, като всяко игриво дете,

обръщах Света си надолу с главата.

Смееше се необятно в краката,

приземеното в синьо, волно небе.

После така се завъртя Земята,

че на Животът му се зави свят.

Трябваше и Него да го съживят

и здраво да си стъпи на краката.

Тогава ти дойде и прерисува,

като художник, мислите ми цветни.

Сега цялата Вселена е в багри летни

и танцува, и лудува, и римува...

И само как те целува...

 

Източник на снимката: интернет