Това
лято има повече лъчи.
И
синьото му е повече от синьо.
По-нежно
e от нежност дори.
Морето
му е влюбено. Мълчи.
Прегръща
скалите, с ръце от вълни,
и гали
на брега две следи.
Като
буквички са се нанизали
стъпките
на принц и на русалка.
Пясъчна
приказка са му написали.
За това
как той милвал я с очи
и дъх
вплитал във вятърните й коси,
докато
залезът по хълма се стопи.
После заедно рисували са тъмнината.
С
един фенер, зарадвал небесата.
Усмихнал
даже ъгълчето на Луната.
Русалката
превърнала се във жена.
От
магия древна. Стара, колкото света.
И
от целувките на принца по брега.
А
стъпките… Продължили са нататък.
И в
стих живее техният отпечатък.
Завий
се с него, мили мой принце.
И сънувай.
В хиляди нюанси слънце.
Източник на снимката: интернет.
