събота, 29 септември 2012 г.

ЗАВЪРЗАНИ ВЕТРОВЕ

"На любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустошения… "
 Иван Вазов

Недей да ги развързваш ветровете,
затръшнати зад сто врати във мен.
Заключих ги, защото много ме болеше,
след всяка буря да съм град опустошен.

Ти познаваш мойта непорочност,
невинното и най-щастливото дете,
което танцуваше свойта безпосочност.
Там...На брега на любопитното море.

Незнайни вихри от тебе ме отнеха
и ми оставиха, не една, студена следа.
За това навлякох доспехи, вместо дрехи.
Не ми отиват, но ме скриват. От света.

Сега съм по-различна. Сега съм жена,
Побрала съм в шепа стихове любовта,
която се взривяваше до нежност в нощта
и стихваше едва, когато овъгли се листа.

Недей да ги развързваш ветровете,
затръшнати зад сто врати във мен.

Навярно така са решили боговете -
да те живея стихийно, от ляво стаен.


26.09.2012 г.

Художник: Александрина Караджова - Acrista www.acrista.com