ДОЖИВОТНА ПРИСЪДА

Осъди ме до сетния дъх на любов.
(Дъхът ми без нея нищо не значи.)
Опитомявам го дивото в нейния зов,
а тя е по-буйна от волни ездачи.

Не мога да я сбъдвам нестихийна.
Сърцето в юмруче я свива и скрива,
но после обезумява и сякаш е лава,
сякаш южен вятър кръвта й разравя.

Различна от себе си не мога да бъда
и няма да пледирам за невинност.
Осъди ме... С доживотната си присъда.
Аз в дланите твои съм шепа взаимност.


 
Art by: Alessandra Sagredo