Под клепачите ми те пише,
а буквите са някак натежали
от сивото във лятното небе
и от думи дълго премълчани.
Как ми се иска да отворя очи
и по устните ти тихичко да сбъдна
една фраза, която вляво мълчи,
защото мисли се за безразсъдна.
С пръсти ще я нарисувам
в цвят на най-красивото незримо
и в гърдите ти ще се римувам
с едничкото на този свят значимо.
Източник на снимката: интернет.