МАЛКА НОЩНА ПРИКАЗКА

Будна е Луната. На капки се стича.
През стъклото ми наднича и срича
стиховете, които най-много обича.
Нощната си приказка ще й разкажа.
Ще й нарисувам с въздишки пейзажа.
 
Имало едно време педя-градче.
Калдъръмено биело малкото му сърце.
Зазидано зад портите на мистичността,
криело в себе си тайните на вечността.
Живяла там неземно красива жена.
Пламенно обичала и обичана била.
Ала затворили момичето във крепостта,
за да пристане тя на безпощадния ага.
Потресен, вятърът по листите потрепва.
Легендата, и днес, на глас нашепва
как беят искал да я подчини със зло.
Намазал тялото й с дюлево масло.
Поканил, все знатни, на пищен обед
и наредил на клетницата с табиет,
тавата със сладкишите да поднесе.
Не трепнало миловидното й лице.
Издигнала тавата и с един замах,
изпратила злодея при Аллах.
Покрили с катран крехкото й тяло.
На кладата мълчаливо то изтляло.
Малко преди докрай да изгори,
от невинните й момински очи
бликнали от чист кристал сълзи.
И днес топлата й нежност ръми.
Любовта й свята в изворче вали.
 
Разкажи му, ти моя кротка Луна,
приказката, с която ще заспя
и в топлите завивки на съня
ще пия жива вода от нощта,
в която щастие от изворче валя. 

 

Източник на снимката: Интернет

26.10.2012 г., гр. Хисаря